Сутрин в задръстването.
Вечер в задръстването.
Когато няма паркоместа.
Вие си измисляте частни правила.
Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.
По-яки.
Мразя ви.
Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.
Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.
Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.
Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.
Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!
Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!
Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!
Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!”
Вие сте лайна! До един!
И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!
Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.
Общество?
Да бе!
Стадо?
I wish.
Глутница от единаци!